ГАРАНТИРАНО КАЧЕСТВО НА ДОБРИ ЦЕНИ
           

  ИКОНОМИЧЕСКИ НОВИНИ

 



Share on Google+

Ще се превърне ли Украйна във версия на България?

България, смятана за най-бедния и корумпиран член на ЕС, предлага поучителен пример за това какво биха могли да очакват реалистично украинците

В състояние ли е ЕС да отговори на очакванията на хилядите украинци, които продължават своите проевропейски протести. Ако украинците искат да бъдат в Европа, те трябва да бъдат в Европа. Поради тази причина Русия не трябва да налага вето над решенията, взимани от Киев.

Когато десетки хиляди души остават да нощуват на площада на студа и да се изправят очи в очи с полицейските части, ясно е, че имат високи очаквания какво политиката може да постигне.

Пример са протестиращите от Мейдана в центъра на гр. Лвов. Градът е смятан за крепост на привържениците на Евросъюза. Евромейдана е разположен до паметника на Шевченко и представлява сцена с проектор, на който се прожектират новини. До сцената са разположени военни палатки за подслон на протестиращите, пред тях често се пали огън за да се греят. Има явно изразено полицийско присъствие най-вече в историческия център на Лвов. Не са редки случаите на придвижване на големи подразделения построени в редици по централните части на града.

България, смятана за най-бедния и корумпиран член на ЕС, предлага поучителен пример за това какво биха могли да очакват реалистично украинците, ако някога успеят да се интегрират напълно политически и икономически в Европа и все пак да не забравяме, че нивата на корупция в България никога не са били така високи както в Украйна.

Изводът е, че България понастоящем е в пълна бъркотия.

Миналата зима имаше ожесточени сблъсъци пред Парламента, при които десетки бяха ранени, а двама протестиращи се самозапалиха. Народното недоволство принуди старото правителство да си иде, но новото - крехка коалиция, оглавена от социалистите - се оказа замесено в голям политически скандал веднага след като взе властта.

През цялата година протестиращи продължиха да изразяват възмущението си от корупцията и нравствената деградация, както и от застоя в процеса на удовлетворяване на исканията им.

Можем само да гадаем кога (и дали) ще свърши проточилата се политическа криза.

Бясната ксенофобия и екстремизмът са във възход. Подобно атаки станаха ужасно много, често са насочени към наскоро дошлите сирийски бежанци, грижата за които източвала държавните средства. И докато за насилието в такива случаи никога няма извинение, не може да вините българите за неособено голямото им гостоприемство: според ЕК 90% от месечния доход на домакинствата отива за базови нужди, а 60% от българите изпитват "тежки материални лишения".

За жалост изглежда, че икономическата ситуация няма да се промени скоро. Ръстът за миналата година се очаква да бъде 0,3% (доста по-ниско от "стагниращата" Русия), а прогнозите за следващите години са съответно за 3 и 5%. Нивата на безработица от 10% през октомври са не само стряскащи, но през последните пет години неизменно вървят нагоре.

Така че в лицето на България виждаме страна от Евросъюза, в която бедността е изключително широкоразпространена, трудовия пазар - тромав, бясната ксенофобия расте, а обществената обезвереност и възмущение от корупцията в политиката и обществения живот са все по-силни.

Ясно е, че интегрирането на България в Евросъюза не е причинило политическите, социалните и икономическите й проблеми. Те се коренят в историята на страната и особено в пагубното влияние на десетилетията на комунистическа диктатура и управление на икономиката.

България можеше да стои далеч от ЕС и пак щеше да има огромни трудности при създаването на демократични институции и свободен пазар. Когато ги попиташ, българите като цяло се съгласяват, че ЕС има позитивно въздействие и не виждам причина да споря с тях.

Трябва да е ясно също обаче, че Европа е направила нищожно малко да помогне на България с конкретни решения да се справи с проблемите си, изтъква авторът на материала.

Брюксел може да побутне страната в правилната посока и може да осигури техническа помощ и експертиза, но истинският импулс за реформи все пак трябва да идва от местната почва. При липсата на широкосподелени ценности сред избирателите и политическият елит, ЕС просто няма възможността да ускори промяната.

Означава ли това, че Украйна неизбежно ще се превърне в по-голяма версия на България? Не. Украйна е държава с други традиции, с други институции.

Предвид резките политически разделения между Изтока и Запада, размерите на корупцията, незавидното й икономическо състояние и липсата на реален консенсус в кръговете, вземащи решения, относно бъдещето на страната и накъде да се движи тя обаче, не е трудно да си представим, че дори да се сближи с ЕС, многобройните й проблеми ще останат.

Борбата против корупцията и за повече прозрачност е важна, но е много, много трудна. Но тя се води по необходимост на вътрешна почва и Брюксел не може да бъде сериозен играч в нея.

Важно е да имаме предвид опита на България не защото доказва, че ЕС е лош, а защото ни напомня какво "Европа" наистина може да постигне в общества, които имат тежки икономически и политически проблеми.

България и Украйна си приличат – по език, обичаи и дори по надеждите на обикновенните хора за по добро бъдеще и аз определено им завиждам за чистата им мечта – да влезат в ЕС и надеждите им за бляскаво бъдеще там. Постиженията са истински, но съвсем не са чистото и ясно скъсване с миналото, за което толкова много хора в Киев настояват.

 



Share on Google+

обратно към архив "Икономически новини"

 

 


Copyright ©2009 Kantora.eu
Изработка на сайта: тел. 0899/286730; info@obektiv.info