ЕВРЕЙСКИЯТ КАЛЕНДАР
Еврейският календар започва от сътворението на света според еврейската традиция (което се изчислява като 3761 г. пр.н.е.).
Еврейският календар е съставен като система от времево отчитане, която комбинира лунни и слънчеви цикли (лунно-слънчев календар). Основите на този календар са положени още в древността, като неговите принципи са свързани с Тора (Петокнижието на Мойсей).
Според традицията, основите на еврейския календар са заложени още в библейски времена. В книгата Изход (Шмот) е посочено, че Бог е заповядал на Мойсей и Аарон да започнат новата година с месец Нисан (изходът от Египет).
Систематизирането на календара в неговата сегашна форма е дело на еврейски учени и равини през Талмудическия период (около III-V век от н.е.).
Раби Хилел II през 358/359 г. е отговорен за въвеждането на фиксиран календар, който включва сложни правила за изчисляване на месеците и годините. Всеки месец е свързан с лунния цикъл и трае 29 или 30 дни. За да се компенсира разликата между 12 лунни месеца (354 дни) и слънчевата година (около 365.25 дни), се добавя допълнителен месец (Адaр II) седем пъти в 19-годишен цикъл.
Еврейският календар започва от сътворението на света според еврейската традиция (което се изчислява като 3761 г. пр.н.е.).
Григорианският календар започва от предполагаемото рождение на Исус Христос.
Григорианският календар използва високосни години, за да се подравни със слънчевата година.
Еврейският календар използва по-сложни цикли и добавяне на месеци за същата цел.
Корекцията на еврейския календар за синхронизиране на лунните и слънчевите цикли започва да се систематизира през периода на Втория храм (около V век пр.н.е. – 70 г. н.е.). В този период евреите започват да регулират календара така, че важни религиозни празници като Песах (Пасха) да съвпадат с пролетния сезон, както се изисква от Тората.
Преди Хилел II, календарът е бил базиран на наблюдения на новолунието и декрети на Синедриона (висшия еврейски религиозен съд). Това е било по-непостоянна система, зависеща от визуални наблюдения на луната.
Видове еврейски календари
През вековете са съществували няколко варианта на еврейския календар:
Библейски календар
* Използван в периода на Първия и Втория храм.
* Базиран на наблюдения на луната и слънцето.
* Месеците се определят чрез свидетелства за новолуние.
* Годината започва с месец Нисан (според религиозния календар) или с месец Тишрей (според гражданския календар).
Календар на Кумранската общност
· Открит в ръкописите от Мъртво море.
· Използван от есейската общност (около II в. пр.н.е. – I в. н.е.).
· Базиран изцяло на слънчев цикъл (365 дни), с фиксирани дати за празници.
· Различен от общоприетия лунно-слънчев календар, което е създавало напрежение с други еврейски групи.
Пост-Талмудически фиксиран календар
· Въведен от Раби Хилел II през IV век.
· Основата на съвременния еврейски календар.
· Включва 12 лунни месеца (354 дни), коригирани със седем високосни години в 19-годишен цикъл.
· Месеците се фиксират предварително, което елиминира необходимостта от наблюдения.
Караитски календар
· Използван от караитските евреи, които следват алтернативен начин за изчисляване на датите.
· Въз основа на наблюдения на луната и сезоните, а не на фиксираната система на Хилел II.
· Понякога празниците на караитите се различават от тези на основното течение на юдаизма.
Как работи съвременният еврейски календар?
· Годината е или обикновена (12 месеца, 354 дни) или високосна (13 месеца, 384 дни).
· Основните месеци са: Тишри, Хешван, Кислев, Тевет, Шват, Адар (или Адар II във високосни години), Нисан, Ияр, Сиван, Тамуз, Ав, Елул.
· Високосните години следват 19-годишен цикъл, известен като метонически цикъл.
Корекцията на календара е от съществено значение, за да съвпадат религиозните празници с правилните сезони, както е предписано в Тората. Лунно-слънчевият характер на еврейския календар отразява уникалния баланс между времето, основано на небесните тела, и необходимостта от устойчивост на религиозния ритуал.
Четете още: ЕВРЕЙСКИЙ КАЛЕНДАРЬ
Четете още: THE JEWISH CALENDAR
