Православни заблуди – 2ра част

Макар и с езически корени, традицията да се приготвят специални обредни гозби вече неотменно присъства на всеки християнски (православен) празник, те дори са пряко свързани с почитането на празника.

II. Вплитане на народните езически обреди в християнските празници

А сега да погледнем до каква степен народните български обичаи, които са езически по произход, са навлезли в родното православие още от миналото и са се смесили с него. Тук е лесно, защото ако отворим всеки по-подробен народен календар или бг уикипедиа, веднага ще разберем за какво става въпрос. На теория православните отричат езическото тълкуване на празниците и добре правят, но на практика е съвсем различно. Влезте в православен храм на някой от долуописаните празници и ще се убедите сами.

Понеже празниците са твърде много, ето нагледно само няколко примера:

1. Почитане на именни дни

2. Големи празници

- Преображение Господне – “Денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата. На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов, защото от него се прави виното - символичният образ на Христовата кръв. На празника Преображение то се благославя, но според църковните правила на този ден не се яде грозде. В литургията на българските православни храмове се прибавя молитвеното песнопение/тропар 'Освещаване на гроздето'.” (по интернет източници)

Разбира се, това, което не се казва открито за скрития смисъл на това освещаване е, че благославяйки първото грозде, се таи надежда предстоящата реколта да бъде богата и изобилна – чисто езически елемент! И дали на село бай Иван не отива в храма да освети гроздето, защото се надява да има достатъчно за ракийка? :) Няма абсолютно никаква връзка на гроздето с преображението на Исус на планината, или аз не мога да я видя, освен ако учениците му в този момент са зобали грозде докато са наблюдавали какво се случва с Господа. Това с кръвта в случая е неправилно, защото Исус дава новия завет, скрепен с кръвта му чак по време на последната вечеря, когато апостолите пият вино от чашата на завета, а не ядат грозде. Липсата на разбиране у православните прозира много силно в този празник.

- Цветница – “На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос” (бг уикипедиа)

За мен притеснителното тук е благославянето на върбовите клонки в храма, които вярващият отнася вкъщи, за да им носят здраве. Нали сме християни, тогава здравето от кой ни се дава: от върбовите клонки или от Бог? Хората са постилали палмови клонки пред Исус, защото това е било равнозначно на постилането на килим за царя, който влиза в Ерусалим. Само че при Исус нещата са различни, защото той не е земен цар. Затова язди магаре, а не кон, и килимът не е червен, нито е от скъп плат както би подобавало за земен цар. Вместо това, килимът е импровизиран от палмови клонки, защото това им е било под ръка на хората. И понеже ние нямаме палми, тук използват върба, само че благославянето на върбовите клонки е равнозначно на благославянето на килима, по който е вървял Исус. Невероятно, но факт! Забележете, че хората тогава при влизането му са благославяли самия Исус, който идва в Господното име, а днес православните отдават почитта и благословението си на клонките. Знам, че не съм единственият, който вижда безумието на тази традиция.

- Великден – Това е може би празникът в православието с най-голямо театрално представление. Преди да го разгледаме, нека само накратко споменем и за традицията с боядисването на великденските яйца. За нея се знае със сигурност, че е езическа по произход и съответно няма библейска основа. По въпроса има доста публикуван материали из нета, включително и на blog.bg, може да потърсите. Само да добавя, че и днес яйца се използват изключително много в магическите практики, от екстрасенси, врачки и др.

Така, за театъра на Великден. Най-напред минаването под масата:

“Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига “гробът” Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.

Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.”(Протойерей Дончо Александров, 2010 година, Храм “Св. Атанасий” във Варна през stoian11.blog.bg)

От този пасаж лъха толкова силно на идолопоклонство, че аз лично се задушавам. Обърнете внимание на удебелените фрази в черно и сами ще го видите. Сега преминаваме нататък. Стигаме до обикалянето на храма в събота в полунощ:

“При обявяването на Възкресението, се пее празничния тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите 'Отворете се адови врата да влезе Царят на Славата' на което подучено лице отвръща “Кой е този Цар Слави?”. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.” (бг уикипедиа)

Театралното представление е в разгара си, както се вижда. Вратите на храма станаха адови врати, което между впрочем не е далеч от истината, що се отнася до православните храмове, като се има предвид стоящите идоли вътре в храма и криещите се зад тях демони. Освен това, се изисква сериозна доза наглост, за да си мислиш, че ти ще въведеш Царят на Славата в Ада. Голям бъркоч е настанал тука.

3. Приготвяне на специални обредни гозби

Макар и с езически корени, традицията да се приготвят специални обредни гозби вече неотменно присъства на всеки християнски (православен) празник, те дори са пряко свързани с почитането на празника. Например на Никулден се яде задължително риба, за предпочитане пълнен шаран с орехи, защото Николай Чудотворец е покровител на моряците. Връзката на морето с рибата тук е ясна, ама какво прави християнски светия при моряците? В православието всеки светия е покровител на нещо или някой - точно както древните богове от поли-теистичните религии са покровители на хората, особена разлика не виждам. Това си е очеваден остатък от гръко-римляните, египтяни, сирийци и др.. Православните не искат да вдянат, че имаме един покровител над всички вярващи, било то моряци, пътешественици, банкери, лекари, студенти и всички останали. А други примери не мисля, че е нужно да давам, тъй като това с обредните гозби е повтаряща се тенденция.

Който и друг от останалите православни празници да хванем, все същото - първо имаме християнското значение, с което аз нямам проблем, освен с театъра донякъде, но после идва народно-езическото, което е проблем вече. Там се говори за плодородие, за реколта, за късмет, за здраве – все неща пряко свързани с езическия култ към Великата майка както и с Ваалските култове. (те са свързани)

Това, което православните съвсем умишлено не са направили навремето преди столетия е, че, за да запазят новоприетите поддръжници във вярата, не са изкоренили езическия елемент напълно. Трябвало е да оставят само християнския елемент на всеки църковен празник, но така са рискували да прогонят ново-повярвалите, а и съпротивата от езичниците (болярите на цар Борис например) е била твърде голяма явно. След това нямаше да имат проблем с тези неща. Ето до това доведе техният компромис, та така и до днес.

III. Остатъци от старозаветни практики, окултни практики и нови практики

В православието има много заемки от юдаизма. Като се почне от устройството на храма, храмовото служение, песнопенията, свещниците и се мине през облеклото на свещениците, брадите, калимявките, стигне се до надменността в поведението им и сложния им начин на говорене, става ясно защо има толкова запазени, леко модифицирани и нагодени към християнството юдейски практики. Други пък са новосъздадени на базата на старозаветни и/или окултни, или смесването на двете.

Ето няколко бързи примера:

1. Прекръстване с ръка – нововъведение в християнството, но да имаме предвид, че извършването (изписването във въздуха) на символи/свещени жестове с ръка има древен езически характер, използва се в магията например, древно египетските мистерии и др. Исус понесе нашите грехове и страдания на кръста, и ние сме съ-разпнати с Него, затова не е нужно този кръст, инструмент на смъртта, да го рисуваме върху телата си когато се молим. По-добре да се радваме, че той възкръсна и е жив.

2. Ръсене със здравец – с езически корени, защото здравецът носи....здраве :) На мен здравето ми го дава Небесният Отец, но при православните явно не е съвсем така щом разчитат на растение. Със здравецът всъщност се ръси осветената вода, за да се освети дадено място и да се прогонят злите сили. Исус и апостолите освещаваха и гонеха демоните с вяра чрез изговаряне на слово/пророкуване, не помня да са носели менче с вода и китка здравец докато са обикаляли. Странно, нали? :)

3. Кадене с тамян – изцяло заимствана старозаветна юдейска практика. Само че днешните християни, които сме новозаветни вече, имаме Святия Дух и не е нужно да кадим с тамян за каквото и да е.

4. Светена вода – отново със старозаветен корен, но днес живата вода се дава от Исус Помазаника и започва да извира от дълбините на сърцето, а не от чешмата в двора на манастира или „аязмо“ както го наричат те.

5. Рязане на коса при кръщението (пострижение) – рязането на коса се споменава в Стария завет; косата е символ на сила (Самсон си загуби така силата). Косата също така се използва широко в магическите практики, където върху кичур коса и нокти на жертвата се изричат заклинания, забъркват се отвари и тям подобни. В Библията никъде не се казва или показва да се реже коса по време на водното кръщение. Когато Йоан Кръстител кръщава народа и Исус, а по-късно когато и Исусовите, и Йоановите ученици започват да кръщават в река Йордан за опрощение на греховете, на никого не му рязаха от косата, няма такъв стих. Това е измислица и добавка от православните. В древногръцките мистерии при инициация също се режело коса, много е вероятно оттам да е преминало в православието през византийците.

6. Целуване ръката на попа, обръщението „отче“ към поповете, поздравите на миряни към свещениците по улиците – старозаветно, идва от фарисеите, но Исус ясно ни предупреди в Евангелието да не правим тези неща:

“и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите, и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: учители.

Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител (Христос), а вие всички сте братя.

И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.

Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.” (Мат 23:6-10)

Когато в Листра ап. Павел изцели болния, хората решиха, че боговете са слезнали на земята, а жрецът на Зевс беше приготвил животни за жертвоприношение, то Павел и Варнава, ужасени, възкликнаха:

“Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях” (Деян. 14:15)

И аз, макар че не съм нито Павел, нито съм апостол, възкликвам:

“Православни, защо правите такива неща? Обърнете се към живия Бог!”

Не са ли “отчетата” хора като нас и не трябва ли да се смирят малко вместо да изискват хората да им целуват ръка и да им се възхищават? Който се смири, ще се възвиси, нали така?

7. Хвърляне на кръста в реката на Йордановден – православна измислица, която уж отбелязва водното кръщение на Господ Исус в река Йордан, само дето Исус не е скачал в река Йордан по време на водното си кръщение, за да хваща кръст. Този ритуал не е толкова проблематичен, но е ненужно да се скача в река; по-скоро се прави за забавление на народа като поредното театрално представление. Да не говорим, че и тук народните обичаи го свързват със здраве през годината за победителя и други простотии.

IV. Вземане на такси за различните тайнства

Една от най-големите гнусотии, които вършат православните свещеници е вземането на пари за различните тайнства, особено за кръщението. Да се кръсти един човек и да приеме Христовата вяра е едно от най-значимите събития в живота на един човек, когато се прави осъзнато и с разбиране. Защото това ознаменува преминаването му от света на тъмнината към Светлината. И това да се опорочи с взимане на пари е кощунство и гавра. Нито Йоан Кръстител, нито учениците му, нито Исусовите ученици взимаха пари за кръщение в река Йордан за опрощаване на греховете. Вярата е безплатна, благодатта на Господа е безплатна, тя се дава даром. Спомнете си какво стана с магьосника Симон, който искаше да купи с пари силата на Святия Дух? Беше погубен. И не казва ли Исус директно в Словото:

“Който иска, нека вземе даром водата на живота.” (Откр. 22:17)

и още

“На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.” (Откр. 21:6)

А православните продават 'водата на живота' за пари. Срам и позор. Наскоро имаше репортаж по бТВ, заснет със скрита камера, на който ясно се разбра що за продажници и душепродавци са свещениците. Нито един не пожела да кръсти репортерката под прикритие безплатно, въпреки че тя се представяше за бедна. Какво повече да говорим? За останалите тайнства положението не е по-цветущо.

V. Анатемосване и отлъчване от църквата

Да, и това ми е любимо също. Като не им харесва някой и веднага “Анатема!”“Ще гориш в пъкъла!” и други ужасии. А, бе, хора, вие синове на любовта и мира ли сте или на омразата и злобата?

Анатемосването е всъщност вид проклетисване т.е изричане на проклятие чрез словесната формула “Анатема!”, което преведено би било “Бъди проклет!” Само че на нас християните ни е забранено да проклетисваме/кълнем хора.(Римляни 12:14) За православните това като че ли не важи обаче, те си кълнат на воля когато някой ги дразни и не могат да го убедят в “правотата” си или да му засвидетелстват силата на Божията любов (която те нямат в себе си в повечето случаи).

Отлъчването от църквата, което може би е ставало по-лесно и по-често в миналото отколкото сега, също се явява проблем при православните и вместо да помага на хората, им вреди. Например, ако някой вярващ бъде хванат, че се занимава с окултизъм (врачуване, ясновидство) директно бива отлъчен т.е изхвърлен от събранието. Окултизмът е пагубен, спор няма. Но не може просто да оставим човека да се върне обратно в тъмнината и да го зарежем. В този момент, той има най-много нужда от нас, да му покажем разбиране и да му разясним спокойно защо това, което прави не е редно, да му предложим да се покае и изповяда, да остави окултизма и да се върне при Господа; да се помолим с/за него да бъде освободен от оковите на окултизма; да се помолим да получи кръщение със Св. Дух. Ако нищо от това не се случи и не помогне, което е малко вероятно, то тогава вече бихме могли да мислим за отстраняването му от събранието (църквата). Хората понякога лесно се подвеждат, защото Сатана непрекъснато атакува Божиите деца и се пробва да ги унищожи. Затова нека не се прибързва с отлъчването на хора от църквата. Не можем да си позволим лукса да се погубват толкова лесно душите на нашите братя и сестри в Господа.

Заключение

Можем да кажем, че повечето българи през хилядолетията реално не са били истински християни. Те са си останали езичници до ден днешен - и като светоусещане, и като взаимоотношения с околните, и като празници, бит и поведение. Няма да коментирам дали това е добро или лошо. Факт е, че през вековете сме успели, по подобие на много други народи, отлично да развием една синкретична вяра - християнство, смесено с местни/наследени езически обичаи. Днес тук го наричаме православие (orthodox), при други народи това се явява католицизмът. За щастие, протестантството като цяло се опитва да изчисти християнството (във вида му на католицизъм) от тези заблуди и езичество, и да се върне към ранното християнство от периода преди навлизането на езическите елементи най-вече през гърците и римляните. За жалост, досега, православието и католицизмът твърдо отказват да се реформират и очистят от езичеството и идолопоклонството. Нека се помолим за тях това да се промени. (Защото като части на Христовото Тяло, и православната, и католическата и протестантската църкви няма да изчезнат, нито ще бъдат погубени, но трябва да се стиковат заедно. В момента Тялото лежи на земята с разхвърлени наоколо крайници, които трябва да бъдат зашити за торса, за да може това Тяло най-накрая да се изправи и да започне да се движи и ходи. Амин.)

Повече Исус, по-малко религия

След като разбрахте какво представляват православните заблуди, може би се питате каква е алтернативата. Алтернативата е само една и достатъчно проста:

- Вяра в Господ Исус Помазаника (Христос) – вяра чиста, неподправена, неукрасена, лишена от религиозност и човешки традиции, изцяло фокусирана върху Троичния Бог (Отец, Син, Св. Дух)

- Любов към Бог и любов към ближния

- Надежда за скорошното завръщане на Спасителя, възкресението на мъртвите и извършването на Страшния съд; царуването на Господа в новия Ерусалим заедно със светиите.

За църквата: Не са нужни белобради свещеници, икони, стенописи, свещи и тамян. Събранието на светиите (църквата) е там, където има поне двама или трима вярващи, събрани в Исусхристовото име

“Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.” (Мат. 18:20)

Вярващите се събират с цел да му се покланят, да се молят, да се изцеляват, да четат, слушат и изпълняват учението му, да общуват директно с Него чрез тайнството на Господната вечеря. Не е дори необходимо да има постройка за събранието, защото нашите тела са храм на Божия Дух и той обитава в нас.

“Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога, и вие не принадлежите на себе си?” (1 Кор. 6:19)

С други думи, събранието на светии, които имат Духа в себе си, може да е на пейката в парка, на полянката край реката, на морския бряг, в подножието на планината......Та нали Бог е Всеприсъстващ и Всепроникващ? Едва ли стои по цял ден на сянка под купола на златните кубета в ръкотворни храмове :) Но да оставим религията за религиозните фарисеи, Исус говори много за тях, да не се повтарям. В България е преизобилно точно с такива фарисеи в лицето на православните. Затова пък нека оставим чистата, неподправена вяра в Исус да бъде за истинските поклонници, които се покланят с дух и истина, на всяко място и по всяко време.

“Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

Бог е Дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.” (Йоан 4:23-24)

Нека духът на заблудата да се замени с духа на истината. Да бъде!

Обратно към Православни заблуди - 1ва част