Share on Google+
Парични обезщетения за майчинство 2014
Ред за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за майчинство
Парични обезщетения за майчинство 2014.
Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за майчинство е регламентиран в глава четвърта “Обезщетения”, раздел II “Обезщетения за майчинство” и раздел ІV “Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи” на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО).
1. Време, което се включва в необходимия стаж за придобиване право на парично обезщетение.
В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане, осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и за отглеждане на малко дете се включва:
- времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
- времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
- времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО;
- времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл. 4, ал. 9 и чл. 4а, ал. 1 от КСО;
- времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата;
- времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
- времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
- времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
- времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
(чл. 9, ал.1 и ал. 2 от КСО)
2. Условия за придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане.
За придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане е необходимо да са изпълнени следните условия:
- към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
- да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодател.
- да им е разрешен съответният вид отпуск.
(чл. 10 и чл. 48а от КСО)
3. Ред и документи за разрешаване на отпуска при осиновяване на дете.
При осиновяване на дете на осигурената или осигурения за общо заболяване и майчинство се издава болничен лист за период от деня на предаването му за осиновяване /този ден не може да бъде по-рано от деня на влизане в сила на съдебно решение за осиновяване/ до изтичането на полагащия се отпуск за раждане – 90 календарни дни (135 – 45).
Болничен лист за гледане на осиновено дете се издава от ръководителя на съответното лечебно заведение, където е отглеждано детето до датата на осиновяването, или от личния лекар на осиновителя. За периода на тази разлика се изплаща парично обезщетение за осиновяване, което е в размера на обезщетението при бременност и раждане. След изтичане на срока на отпуска по болничните листове, осиновителя/ката имат право на отпуск за остатъка до 410 календарни дни, който се разрешава от работодателя. За разрешения отпуск за остатъка до 410 календарни дни се изплаща парично обезщетение, което също е в размера на обезщетението при бременност и раждане.
(чл. 34 от НМЕ и чл. 45, ал. 1 от НРВПО)
4. Лица, които имат право на парични обезщетения при бременност и раждане, при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и за отглеждане на малко дете.
Това са лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, с вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО, а именно:
- работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, както и лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта;
- държавните служители по Закона за държавния служител;
- съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
- военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и по Закона за специалните разузнавателни средства, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
- членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията и членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията;
- лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
- управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества;
- лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
- специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение -за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
- кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт;
- самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите;
- съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, или на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, които се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство;
- морските лица.
(чл. 4, ал. 1, 3, 4 и 9, чл. 4а, чл. 11, ал.1 и чл. 13а от КСО)
5. Ред и документи за разрешаване на отпуска при бременност и раждане.
Условията и редът за разрешаване на този отпуск са определени в Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/.
Отпускът за бременност и раждане в размер 135 календарни дни, се разрешава от здравните органи въз основа на болнични листове и се разпределя по следния начин:
- за 45 календарни дни преди раждането – болничният лист се издава от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната. В болничния лист задължително се вписва терминът на раждането;
- за 42 календарни дни непосредствено след раждането – от лекаря, който е водил раждането. Ако раждането е станало без медицинско наблюдение – от лекар в лечебното заведение, в чийто район е станало раждането или от избрания лекар на майката или на детето;
- за 48 календарни дни – продължение на предходния болничен лист – от лекаря, при който е регистрирано детето, или от личния лекар на родилката. Възможно е този болничен лист да се издаде и от ЛКК на АГ отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа болното дете, в случаите, когато детето по медицински индикации е оставено за гледане в болнично лечебно заведение.
Когато раждането не стане в рамките на 45-те дни отпуск поради бременност, той се продължава с нов болничен лист до деня на раждането, но за не повече от 93 дни. Когато раждането е станало преди изтичането на 45-дневния отпуск поради бременност, а също и при преждевременно раждане, когато не е съществувала възможност да се започне ползването на 45-дневния отпуск, осигурената има право на остатъка или на неизползвания отпуск поради бременност. В тези случаи отпускът се включва в третия болничен лист, като се вписва размерът на неизползвания отпуск поради бременност.
Отпускът за остатъка след 135-я до 410 календарни дни се разрешава от работодателя въз основа на следните документи:
- писмено заявление от майката/осиновителката до работодателя;
- акт за раждане на детето или акт за осиновяване;
- декларация, съгласно приложение № 7 към НРВПО.
(чл. 26 и чл. 30 от НМЕ и чл. 45, ал. 1 от НРВПО)
6. Изчисляване на паричното обезщетение при бременност и раждане.
Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане.
Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване.
При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане за следващо дете през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.
Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.
(чл. 49 и чл. 41 от КСО и чл. 16-20 от НИИПОПДОО)
7. Видове обезщетения за майчинство, които се предоставят от държавното обществено осигуряване.
При настъпване на риска “майчинство” държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения:
- парични обезщетения при бременност и раждане, които се изплащат за срок от 410 календарни дни;
- парични обезщетения за отглеждане на малко дете до навършване 2-годишна възраст на детето;
- парични обезщетения при раждане на дете, които се изплащат за срок от 15 календарни дни на осигурените бащи;
- парични обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, които се изплащат на осигурените бащи и на осигурените осиновители;
- парични обезщетения при раждане на дете в случаите на смърт или тежко заболяване на майката/осиновителката на детето;
- парични обезщетения при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, които се изплащат на осиновителката/осиновителя, който сам е осиновил дете, за срок от 365 календарни дни от датата на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст;
- парични обезщетения при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст, които се изплащат на осигурения осиновител, когато с осиновителката са съпрузи.
(чл. 11, ал. 1, т. 1, букви “г” и “д”, чл. 13а, т. 1, букви “г”, “д” и “е”, чл.48, 48а, 50 - 54 от КСО)
8. Изчисляване на паричното обезщетение при бременност и раждане, когато лицето работи по повече от едно правоотношение или основание за осигуряване.
Паричните обезщетения на лица, които към началото на отпуска поради бременност и раждане са осигурени за общо заболяване и майчинство по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията.
Лицата, които работят като осигурени за общо заболяване и майчинство по повече от един договор или основание за осигуряване при различни работодатели трябва да представят пред всеки от работодателите отделни екземпляри болнични листове за бременност и раждане и отделни заявления-декларации, приложение № 2 към НИИПОПДОО.
(чл. 16, ал. 4 от НИИПОПДОО и чл. 8, ал. 1 от НМЕ)
9. Условия за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане
Паричното обезщетение при бременност и раждане се изплаща на майката, ако са налице и следните условия:
- детето да е живо;
- детето да не е дадено за осиновяване;
- детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
- майката да не е лишена от родителски права;
- родителските й права да не са ограничени;
- детето да не е настанено семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Паричното обезщетение при бременност и раждане се изплаща на осиновителката, ако са налице и следните условия:
- детето да е живо;
- осиновяването да не е прекратено от съда;
- детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
- осиновителката да не е лишена от родителски права;
- родителските й права да не са ограничени;
- детето да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Посочените обстоятелства в зависимост от конкретния случай се декларират в заявление-декларацията по образец, приложение № 2 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.
При промяна в декларираните обстоятелства, която води до прекратяване изплащането на обезщетението, лицата са длъжни в срок 3 работни дни да декларират промяната с декларация по образец, приложение № 12 към същата наредба.
(чл. 45, ал. 2 и ал. 3 от НРВПО и чл. 50, ал. 4 от КСО)
10. Време, което не се включва в осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение.
В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане, осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и за отглеждане на малко дете, не се включва:
- времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, задължително осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест като наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец;
- времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт като работещи без трудово правоотношение;
- времето, зачетено за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт;
- времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица;
В дванадесетмесечния осигурителен стаж за придобиване право на парично обезщетение не се включва и времето, в което неработещите майки са гледали дете до навършване на 3-годишната му възраст; времето на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето на обучение във висши или полувисши учебни заведения; времето на докторантурата - за лицата, придобили образователна степен “доктор”; времето, за което лицата са навършили възрастта по чл.68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, както и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност и степен на увреждане над 90 на сто, които постоян-но се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени и не са получавали пенсия.
(чл. 9, ал.3 - ал. 7 и чл. 9а, ал. 1 от КСО)
11. Необходими документи за изплащане на парични обезщетения при бременност и раждане
- болнични листове за 135 календарни дни, придружени задължително от декларация по образец, приложение № 15 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на парично обезщетение;
- декларация по образец, съгласно приложение № 1 към НИИПОПДОО – прилага се към болничния лист след 42-я ден от раждането;
- заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни по образец, приложение № 2 към НИИПОПДОО, заедно със заверени от осигурителя копия от заповедта за разрешаване на отпуска; ако детето не е български гражданин или чужд гражданин с издаден ЕГН, се прилага и копие от удостоверението за раждане;
- декларация за изплащане на обезщетението по образец, приложение № 7 към НИИПОПДОО – това е декларация за личната банкова сметка, по която Националният осигурителен институт ще преведе полагащото се парично обезщетение, ако такава не е вече представяна. Банковата сметка може да бъде разплащателна или спестовна безсрочна, но задължително лична и в лева.
(чл. 3 и чл. 4 от НИИПОПДОО)
Share on Google+
обратно към архив "Икономически новини"
|
