Международен транспорт отчитане на разходи по реда на ЗКПО и ЗДДС. Отчитане на фактури издадени в държави членки на ЕС с включен ДДС.
Българска фирма ЕООД извършва международни превози на стоки в ЕС. Дружеството няма наети лица по трудов договор. Собственикът на ЕООД-то сам извършва превозите и се самоосигурява в дружеството.
1. Признават ли се за данъчни цели разходите за гориво, смазочни материали, такси и винетки, които се дължат в съответната страна и които са свързани с транспорта?
2. Отразят ли се в дневниците за покупки и продажби фактури за гориво заредено в ЕС, за което е платен данък върху добавената стойност ( VAT) и фактурите не са с нулева ставка?
3. Има ли право собственикът на ЕООД-то на командировъчни разходи и те признати ли са за разход на фирмата?
По въпрос 1:
За признаване на разходите за експлоатацията и движението на превозното средство, следва да бъде доказано използването им за дейността на дружеството. Документирането и отчитането на тези разходи следва да се извършва при спазване на Закона за счетоводството (ЗСч) и Счетоводен стандарт (СС- 2) „Отчитане на стоково-материалните запаси”.
Документалната обоснованост на стопанските операции (чл. 4, ал. 3 от ЗСч) е основен счетоводен принцип, който се обвързва с документите,които отчитат разходите във връзка с извършваните международни превози. Реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в ЗСч - чл. 7. Закона за счетоводството има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български фирми.
Все пак е необходимо наличието на счетоводна документация / първични счетоводни документи – магистрални такси, винетки, фактури за гориво и т.н. / . Трябва да се попълват пътни листове, заповеди за командировка, договари с чуждестранни клиенти, факсове и друга кореспонденция.
По въпрос 2:
Осчетоводяване на фактурите за гориво с начислено ДДС в други държави на ЕС.
Предвид текста на чл.112, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчни документи са издадените фактури по реда на този закон /приложим на територията на България /. В този смисъл, на основание чл. 125, ал. 1 от ЗДДС , за Вас като получател не възниква задължение да се посочат получените документи /invoices/, издаден от доставчици от други държави членки на ЕС, за горепосочените доставки в дневника за покупки и в справка-декларация.
Все пак при желание може да въведете получените фактури в дневника за покупки - колона 9 „ Данъчна основа и данък на получени доставки без право на ДК”.
По въпрос 3:
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина - чл. 2, ал. 1 определя, че командировка в чужбина това е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа по нареждане на съответен командироващ орган. Компенсации за допълнителните разходи се изплащат на командированите работници или служители - дневни, пътни и квартирни. По този начин се възстановят на работника или служителя финансовите разходи, с които е свързано неговото придвижване и пребиваване в друго населено място, извън границите на България.
По отношение на шофьорите при международни автомобилните превози, съгласно чл. 32, ал. 1 от НСКСЧ, единната ставка на полагащите се командировъчни пари се обвързва с изминатите километри и други специфични показатели на база заповед на ръководителя на предприятието.
Чл. 33, ал. 1 от ЗКПО определя, че за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато едновременно са изпълнени следните условия:
a) пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице,
b) са разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или
c) са разходи за пътуване и престой на физически лица, които са наети от предприятието по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Тези нормативни основания определят, че разходите за пътуване и престой на физическо лице в страната и чужбина ще бъдат признати само при наличие на договорни отношения и във връзка с дейността на предприятието.
При липса на правоотношения между дружеството и съдружника няма да е изпълнено едно от условията на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО. При неизпълнение на едно от посочените изисквания в сила е разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО съгласно, която не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на съдружници, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на такива.
www.kantora.eu
обратно към ДОКУМЕНТИ
| 
