Транзитна продажба на стоки - Българска фирма купува пелети от Украйна, плаща на украинската фирма и продава на фирма в Италия. Стоката пътува директно до Италия.
Българската фирма действа от свое име и за своя сметка и не е комисионер на италианската. Счита ли се сделката за ВОД, подава ли се VIES декларация и следва ли да декларира в системата “Интрастат”?
Правя уточнение, че пелетите ще се купуват от нашата българска фирма и след това ще се препродават на други фирми регистрирани по ДДС в Италия (данъчно задължени лица), а ние няма да сме комисионери. Моля да ми разясните как стои положението с ДДС-то в този случай.
Отговор:
При посочените обстоятелства е налице транзитна операция за покупко-продажба на стока с три участника, установени съответно в трета страна (Украйна) и в две различни държави членки (България и Италия). Много важни са два много съществени въпроса във връзка с митническите и данъчните задължения на участниците в операцията:
- при какви условия на доставка се осъществяват отделните сделки, включени в нея, т.е. кой в дадената сделка е поел транспортните разходи и/или рисковете за доставяната стока - продавачът или купувачът; и
- как са уредени платежните взаимоотношения между участниците в операцията.
Тези два момента са важни за законосъобразната квалификация на позицията, която заема българската фирма в тази операция, защото:
- първо, ако при покупката на стоката от украинската фирма тя действа в качеството си на комисионер, те. извършва сделката от свое име. но за сметка на италианската фирма, облагането на нейните доставки се извършва по реда на чл. 127 от ЗДДС. Ако тя извършва покупката от свое име и за своя сметка, след което я препродава на италианската фирма, тогава тя действа в позицията на самостоятелен търговец - транзитьор в операцията. В отговора си приемаме, че фирмата участва в операцията в позицията на транзитьор;
- второ, стоката, обект на операцията, е придобита в Украйна и е препродадена на фирма, установена и регистрирана за целите на облагането с ДДС в Италия, без да влиза на територията на България. От значение за местоизпълнението на доставката на българската фирма, а оттам и за нейните данъчни задължения във връзка с покупко-продажбата й, е дали условието за доставка, при което е сключена сделката с италианската фирма, определя за нея задължения до местоназначение, намиращо се на територията на Италия или не. Такива задължения (включително задължение за заплащане на мита и ДДС за вноса) може да възникнат например при сделки, сключени по условията на търговски термин от категория "D" на стандартните международни термини за условия на доставка „Инкотермс”. В отговора си приемаме, че нейната сделка не е сключена по условията на термин от тази категория и тя няма задължения във връзка с вноса на стоката в Италия.
По смисъла на международните търговски правила операцията, в която участва българската фирма в случая, се квалифицира като “транзитна продажба на стока” и нейната доставка към италианската фирма не представлява ВОД /вътрешнообщностна доставка/. За доставката си българската фирма не следва да подава VIES декларация, нито да я декларира в системата на Интрастат. Основания за това е обстоятелството, че при тази операция няма движение на стока между териториите на две държави членки, което да изисква деклариране за целите на европейската статистика на търговията със стоки по системата “Интрастат”, нито е налице доставка, данъкът за която се самоначислява от получателя й, което се контролира чрез VIES системата. При нея са налице две отделни доставки - едната от украинската фирма към българската и втора от последната към италианската. По смисъла на ЗДДС и двете доставки са с местоизпълнение извън територията на страната. Местоизпълнението на първата доставка е на територията на Украйна.
За украинската фирма това е износ и по силата на международните правила към нея е приложима нулева данъчна ставка.
Втората доставка е с местоизпълнение територията на Италия и подлежи на облагане с ДДС при осъществяването на митническите процедури, свързани с вноса. В тази връзка за българската фирма ще възникнат някакви задължения относно ДДС-то на внасяната стока единствено само ако нейната доставка е сключена по условията на търговски термин, която я задължава да поеме разноските и риска за стоките до определено местоназначание ( град, селище, обект или склад ) на италианска територия и съответно тя е посочена в митническата декларация за вноса като вносител. В противен случай задълженията за ДДС при вноса на стоката са за италианската фирма.
В такива случаи обикновено се казва, че доставката на българската фирма е извън обхвата на нашия ЗДДС – такъв е нашият пример с пилетите от Украйна.
При тези условия доставката от украинската фирма се квалифицира като износ. Нейното местоизпълнение е на територията на Украйна и тя се облага с нулева ставка. За доставката си тя е предоставила на българската фирма фактура и износна митническа декларация.
Украинската фирма е изпращач, българската доставчик а другата страна от ЕС – получател.
В действащия образец на митническата декларация, с която се декларират стоките за внос (предвид хармонизацията на митническите законодателства на държавите - членки на ЕC, италианският е същият като нашия), позицията "доставчик" не съществува. За идентифициране на участниците при вноса в клетка № 1 се посочва изпращачът, т.е. в случая украинската фирма, в клетка № 5 - получателят (италианската фирма) и в клетка № 14 - деклараторът, при положение че вносът на стоката в Италия се осъществява от италианската фирма, тя следва да бъде посочена и като получател на стоката, и като декларатор на вноса й.
Ако нейната доставка се декларира и внесе от българската фирма, тогава тя поема митническите задължения, включително задълженията за ДДС за вноса, а след това ще извърши продажба за италианската фирма, с което ще формира облагаем оборот в Италия. Ако тя няма такива задължения към италианската фирма (както приехме по-горе), тогава е редно тя или да бъде посочена в декларацията като изпращач, или да не присъства в нея. В такъв случай за италианската фирма това ще бъде внос и тя ще поеме съответните митнически и данъчни задължения за него. В тази хипотеза за българската фирма не възникват задължения в Италия.
При положение, че износът на стоките, обект на операцията, е осъществен от украинската фирма, а вносът и в ЕС – от съответната европейска фирма, вашата доставка е доставка с местоизпълнение извън територията на страната ( България ). Във фактурата, която ще издадете няма да се начисли ДДС, а като основание ще се посочи „чл. 86, ал.3 от ЗДДС”. Доставката не подлежи на деклариране с VIES декларация.
Данните от фактурата се регистрират в колона 23 на дневника за продажбите и в клетка 18 на справката-декларация за съответния данъчен период. По силата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС тази доставка дава право на фирмата на данъчен кредит, който може да бъде упражнен в същия или в един от следващите дванадесет данъчни периода при наличието на съответните нормативни изисквания за целта.
Като доказателство за участието си в операцията фирмата следва да разполага със:
- фактура за стоката, издадена й от украинската фирма, и с копие от износната митническа декларация, в която тя е посочена като получател за сделката си във връзка с покупката, и
- фактура за доставка към италианската фирма и копие от вносната митническа декларация.
- транспортен документ ЧМР и документ за карго застраховката на стоката.
обратно към ДОКУМЕНТИ
СОФИЯ, счетоводство пловдив,счетоводна кантора варна
|
