Връщане към християнските корени. Има ли грешки в Библията?
Боговдъхновеното Свето писание не може да противоречи на пророците, патриарсите, нашия Господ Йешуа и апостолите. Новият завет не може да им противоречи. Но защо все пак им противоречи?
Живеем в свят, изпълнен с най-различни преводи, на които не трябва да се доверяваме. Тези преводи се създават от сатанински, масонски и йезуитски секти и деноминации. Всяка от тях иска да преправи Библията според някакво свое тълкувание или теория. Поради тази причина днес ще си говорим за Светото писание и за духовната наука.
И така, за да можем да разберем нещо в тази многогласна истерия от лъжливи учения, създадени от най-различни секти и деноминации, ние трябва да прокараме една червена линия, една генерална линия, така да се каже, по която да вървим.
Да приемем, че през цялата история на богословието минава една централна линия, една генерална линия. В тази линия няма противоречия, няма грешки, няма пропуквания. Тази линия е цяла и хармонична сама по себе си, тя не трябва да се прекъсва. Но точно това правят днес религиозните течения.
Цялата наша история води началото си от Авраам, нашият баща. Мнозина ще възразят и ще кажат: "Но защо точно Авраам?". Нека прочетем Посланието до Галатяните от Новия завет, в което апостол Павел казва: "Тъй, Авраам повярва на Бога"(Послание на св. ап. Павла до Галатяни 3:6), и ето така нашата вяра започва с Авраам. "Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови" (Послание на св. ап. Павла до Галатяни 3:7)."Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници" (Послание на св. ап. Павла до Галатяни 3:29).
Авраам, нашият баща, ни научи да вярваме. От него започва историята на всички вярващи хора.
След него следва Моисей или Моше. Това е много велика личност - той е и законодател, и предводител на цяло общество от израилтянски синове. Този Моше дали е противоречал на своя баща Авраам? Говорил ли е нещо срещу него? Опровергавал ли го е? В никакъв случай Моисей не е противоречал на Авраам. Той винаги се е опирал на това, което вече е направил неговият баща, допълвал го е и го е утвърждавал.
След това виждаме период на царства. Никой от праведните царе не нарушавал законите, не опровергавал Моисей или Авраам. Това било неприемливо. Само нечестивите царе прекрачвали законите и се противопоставяли на Моисей и Авраам.
Царете утвърждават законите и почитат своя баща Авраам. Периодът, който следва след тях, е този на пророците.
Нима божиите пророци някога са опровергавали Мойсей или Авраам? Не, разбира се. Напротив, те имали за пример техните дела, техния праведен живот. Между пророците имало интересна взаимовръзка, нещо като пророческа концепция. Ако един пророк говорел за някакво пророчество от Господ, то следващият пророк, който идвал след него, се позовавал на думите на предишния пророк. Той цитирал думите на пророка и добавял нещо от пророчеството, което Господ дал на самия него. По този начин пророците се допълвали един друг и утвърждавали думите на Светото писание.
Така се появява следващото описание под името Танах. Пророците никога не противоречали нито на Тора, нито на Авраам. Целият Танах е написан от пророците. Книгите в него са хармонично свързани една с друга и всеки пророк се позовава на предишния, утвърждавайки го. И всеки следващ пророк, който идва, само допълва и провъзгласява думите на предишния, казани в Светото писание.
Ето по този начин стоят нещата. В духовния свят така било написано Светото писание. И между пророците няма противоречия, а пълна хармония. Затова и тази книга се нарича Свето писание.
След като приключила епохата на старозаветните пророчества, ние виждаме на сцената да излиза следващата велика личност - това е Йешуа Машиах.
Когато Йешуа пристига, как е трябвало да постъпи? Той бил нарушил закона, отменил го. В християнството често може да се чуе, че Христос бил отменил закона... Но пророците, царете, Моисей, Авраам - всички те били в хармония между себе си. Защо тогава Йешуа Машиах е нарушил закона и е противоречал на пророците? Това в никакъв случай не е станало. Самият той казва: "Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня" (От Матея свето Евангелие 5:17).
И така, какво прави Йешуа? Той напълно изпълнява всяка заповед, която му е дадена, и утвърждава всички тези заповеди, както и законите, както и пророците. Нашият Господ Йешуа Машиах просто не може да ги наруши. Ако ги бе нарушил, това щеше да е престъпление пред Всевишния. Поради тази причина той също се позовава и на законите, и на пророците.
Нашият Господ Йешуа имал дванадесет ученика. Учениците на Господ дали са нарушили законите и дали са противоречали на пророците или Моисей? Започнали ли са да създават някаква своя нова религия?
Нашият Господ казва така: "Няма ученик по-горен от учителя си"(От Лука свето Евангелие 6:40). След като учителят изпълнява законите на пророците, то и неговите ученици са длъжни да постъпят по същия начин. А ако те направят нещо друго - нарушават закона, пречат, опитват се да преиначат казаното от техния учител, това означава, че те вече не са ученици.
И така, ученикът не е по-горен от учителя си. Християнската църква нарича тези ученици апостоли. Те не нарушават нито една от заповедите на пророците, не нарушават нито Тора, нито Танах и нищо ново не донасят. Те само утвърждават учението на своя Господ Йешуа, Тора и Танах.
Обърнете внимание какво казва апостол Петър: "Освен това имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание" (II съборно послание на св. ап. Петра 1:19). Той има предвид Тора и Танах.
Ето какво казва по-нататък апостол Павел: " Пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса" (II послание на св. ап. Павла до Тимотея 3:15).Тук, разбира се, също става въпрос за Тора и Танах. И никой от апостолите не смеел да наруши нито Тора, нито Танах, нито да противоречи на своя Господ Йешуа. Никой от тях не можел да опровергае нито закона, нито пророците.
По този начин в такава хармония се създава цялото Свето писание от началото до края. И когато се създава ранната апостолска общност, дали апостолите са нарушавали Тора или Танах? В никакъв случай, те не можели да ги нарушат, защото и техният учител не ги нарушавал. И през първия век на християнството, и през втория, и през третия апостолската църква не нарушава Тора и Танах. Апостолите изпълнявали всички закони на Моисей.
И така, какво се случва по-нататък, когато настъпва четвъртият век на християнството? През четвърти век се появява най-големият проблем, от който водят началото си всички останали проблеми не само в религиозния свят, но и в Светото писание. Тогава настъпва сериозна криза в християнството, защото религиозният цирк бил оглавен от император Константин Езичник. Неговата цел била създаването на нова религия под името "християнство". Константин политизирал тази религия и по този начин в тази религия се пропило езичеството. Християнството станало полуезическо.
От този момент започнала да се разиграва картата на антисемитизма. Всички евреи и юдеи били изгонени от църквата. Естествено, църквата също започнала да става езическа.
Основната цел била отцепване от юдеизма. Юдейството било показано като нещо остаряло, нещо ненужно, трябвало да се живее поновому. Имало нужда от нов канон, ново Свето писание - това нарекли "християнство".
А Библията нарича това Вавилон. И в този Вавилон се появяват страшно много най-различни секти, деноминации, движения и т.н.
Тази нова световна религия под названието "християнство" имала нужда от свое собствено Свето писание, което нарекли "Новия завет". Започнали да събират всички ръкописи, които можело да бъдат събрани, и започнали да канонизират Новия завет. Тъй като тяхната цел била да се отцепят от юдейското Свето писание, те нарекли казаното преди тях "Стар завет". В Светото писание се наблюдавал разрив, разрив между различните писания, предизвикан от Новия завет и изкривяването на преводите.
Много от преводите, които четем на Новия завет, започват да противоречат на Стария завет.
Противоречия в Светото писание не е имало никога. До момента, в който започва да се създава нова държавна религия, и в Новия завет започват да се появяват противоречия.
Сама по себе си църквата, а след това и статусът на римския папа, придобиват такава власт, че могат да преправят Светото писание, да добавят в него това, което те самите смятат за нужно. Тоест църквата става по-голяма от Светото писание и придобива неограничени права.
И така, църквата утвърждава канона на Новия завет. Именно поради тази причина църквата стои по-горе от Светото писание. Тази надменност, това лидерство, това псевдохристиянство предизвикват най-големия проблем в цялата по-нататъшна история на християнството. Но няма нищо по-висше от тази генерална линия на Светото писание.
Боговдъхновеното Свето писание не може да противоречи на пророците, патриарсите, нашия Господ Йешуа и апостолите. Новият завет не може да им противоречи. Но защо все пак им противоречи? Нека се опитаме да разберем причината.
Какво се случва от началото на четвърти век? Започва да се създава ново гръцко християнско богословие, което включва в себе си теорията на заместването. Старият завет е заменен от Новия завет. Израелтянският народ е отхвърлен от Бог и на негово място идва църквата на езичниците.
Тази теория на заместването започва да се създава именно през четвърти век. Тя включва в себе си гръцката религиозна философия. От този момент се случва разрив в Светото писание на Стар и Нов завет. Новият завет започва да противоречи на Стария завет. Това до този момент не се е случвало, Господ никога не го е допускал в своята божествена святост. От този момент започват да се разиграват две карти - на юдейския народ, който е отритнат от Господ, и на църквата на езичниците, която заменя този народ.
Длъжни сме обаче да помним, че божествената святост не позволява да се прекъсне генералната линия на вдъхновението от Бога. Бог не може да има две писания, противоречащи си едно на друго. Бог не може да има два народа, тоест две невести. Бог не може да има две богословия, които си противоречат едно на друго. Всичко свързано с Бог е хармонично и целенасочено.
От Марка свето Евангелие, глава 4, стих 12: "За да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете".Какво означава "някога да се обърнат, и да им се простят греховете"? Това въобще възможно ли е при Божията святост? Значи човек греши, греши, а след това не се обръща към Бога, но Господ му прощава. Това противоречи не само на Светото писание, това противоречи на Божията святост и справедливост. За всеки грях човек трябва да бъде наказан. А тук се казва, че той няма да се обърне към Господ, но ще бъде простен. Това е невъзможно.
Как можем да разберем, че в синодалния превод има някаква грешка, направена от преводача, или неточност, допусната от преписвача? Ще следваме правилата на херменевтиката и ще се върнем на мястото, където за първи път са казани тези думи. А именно, ще се завърнем от Новия завет до пророк Исаия, който за първи път казва тези думи. И четем: "Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря" (Книга на пророк Исаия 6:10). Сега виждате ли разликата.
Това е грешка на преводача или неточност на преписвача. Днес има много лъжеучения, които се опитват да преправят Светото писание.
А сега нека прочетемследния текст, в който има просто географска грешка: "И ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски" (Деяния на светите апостоли 7:16). Тази грешка е направена от преписвачите, които не познавали географията на Палестина. Днес всеки ученик в Израел знае къде се намира Сихем и къде се намира Хеброн. В текста пише, че Авраам е купил имот в Сихем. Но не, той нищо не е купувал там. Авраам е купил имота в Хеброн, а имот в Сихем е купил Яков.
Така че, за да разберем дали е допусната грешка, трябва да се върнем към Първа книга Мойсеева - Битие, да прочетем внимателно всички събития и веднага ще ни стане ясно, че в тези стихове има грешка. Това е всичко. Отново следваме правилата на херменевтиката - връщаме се в Тора, за да проверим тази грешка.
По този начин е построена генералната линия на вдъхновението на Светото писание.
Нека преминем към личността на апостол Павел. Това е много противоречива и интересна личност, изключително умна и знаменита в цялата история. Четем: "Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците" (Деяния на светите апостоли 24:14). Значи Павел вярва на всичко, което е написано в законите от пророците. Не забравяйте това.
"Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците" (Деяния на светите апостоли 24:16). Павел вярва и се стреми да има непорочна съвест. Добре. Сега четем следния текст: "...с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма..." (Деяния на светите апостоли 25:8). Павел казва за себе си, че има непорочна съвест и не е направил нищо престъпно срещу закона.
Продължаваме нататък: "...без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи..." (Деяния на светите апостоли 28:17). Апостол Павел, тази знаменита личност, казва за себе си, че има чиста съвест и че не е направил нищо срещу закона и отеческите обичаи. Защо тогава целият християнски свят говори, че апостол Павел разрешава да се яде всякаква нечиста храна и да се нарушава закона на Тора? Апостол Павел заявява, че не е престъпил закона и отеческите обичаи, както и че има чиста съвест пред Бога и хората. Тогава излиза, че апостол Павел лъже, измамил е всички хора и целия свят. Той е нарушавал и Кашрут, и закона, и четвъртата заповед; карал е и останалите да ги нарушават. Какъв лицемер, да измами целия свят.
Апостол Павел е велика личност. Личност, избрана от Бог. След като той казва, че не е нарушавал закона, значи не го е нарушавал. Апостол Петър също казва, че думите на апостол Павел много често се преиначават.
Нека сега разгледаме следващото противоречие, свързано с тази личност. Като например въпросът за Кашрут. Може ли апостол Павел да е разрешил на езичниците да ядат нечиста храна? В Деяния на светите апостоли 15:20 четем, че апостолите казват на езичниците "...да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, блудство, удавнина и кръв...". Апостолите строго съблюдават Кашрут и съветват езичниците да се придържат към неговите правила, тоест да не ядат животински вътрешности и идоложертвени храни, и да не пият кръвта на животните, както било прието при езичниците.
В Откровение на св. ап. Иоана Богослова 2:20 четем: "Но имам малко нещо против тебе, задето допускаш... да ядат идоложертвено".
Обърнете внимание, на две места е написано, че е забранено да се ядат идоложертвени храни - в Деяния на светите апостоли и в Откровение на св. ап. Иоана Богослова. Да отворим сега I Послание на св. ап. Павла до Коринтяни 10:25: "Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест".
Как е могъл апостол Павел да допусне това? В 15-та глава на Деяния на светите апостоли е написано "да не се ядат идоложертвени храни", в Откровение на св. ап. Иоана Богослова е написано "да не се ядат идоложертвени храни", а апостол Павел казва "яжте без никакви притеснения, купувайте на пазара, без да питате що за месо е това".
Апостолите прекрасно познавали учението за идоложертвеното. Те разбирали, че когато човек принасял жертва, чрез нея той се приближавал до Бога. И това е точно така. Когато принасят жертва на своя идол, езичниците се приближават до бесовете.
Може ли апостол Павел да е написал подобно нещо? Човек, който щателно следвал стъпките на Гамалиил, човек, който знаел законите на Тора наизуст. Човек, който казал, че с чиста и добра съвест служи на Бога, както и че не е нарушил нито закона, нито отеческите обичаи. И същият този човек казва на езичниците, че "няма нищо страшно, купувайте, яжте", познавайки в дълбочина сатанинското въздействие на идоложертвените храни и начина, по който човекът и бесът се съединяват.
Жертвеното животно е мястото, където човекът и бесът стават едно. След това човек поглъща тази жертва, доказвайки, че приема в себе си всичко, което бесът му предлага. Познавайки това учение, може ли апостол Павел да е написал: "Идете, купувайте, яжте"? Нима храната на пазара не е била удавена в кръв, не е била идоложертвена, не е била нечиста? Апостол Павел никога не би написал подобно нещо. Това са написали онези хора, чиято задача е била смесването на християнството и езичеството, за да се създаде голям Вавилон, християнски Вавилон. Техните думи са записани в Новия завет.
Тези думи директно противоречат не само на апостолите и Откровението на св. ап. Иоана Богослова, тези думи противоречат и на всички пророци, както и на Тора и Танах.
Сега да отворим Послание на св. ап. Павла до Ефесяни 2:15: "Като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите...". И така, със своето учение Господ унищожава закона на заповедите. Значи Господ донася своето учение, а след това отменя учението си в Тора и Танах. Възможно ли е това? Вече се убедихме, че Христос, Йешуа, не може да отмени нито Тора, нито Танах. А тук е написано, че той "с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите". Но за какъв точно закон става дума? Закона на заповедите, на десетте заповеди - ето този закон той премахва със своето учение.
Добре, нека прочетем Послание на св. ап. Павла до Римляни 3:31: "И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона". Тук Павел като че напълно си е загубил ума. Той казва, че законът не се унищожава, а напротив - той се утвърждава. Значи на Римляните казва: "Утвърждаваме го", на Ефесяните казва: "Отменяме го". Възможно ли е това?
А в Послание на св. ап. Павла до Римляни 7:12 четем: "Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра". Но как така? Заповедта е свята, справедлива и добра, законът се утвърждава с вяра, това казва Павел на Римляните. А на Ефесяните казва, че отменя закона на заповедите.
Това противоречие е създадено от хора, които не разбират тази генерална линия на боговдъхновеното Свето писание. Писанието не може да противоречи на самото себе си. Освен това, спомнете си, че Йешуа Машиах, който идва, не само че не може да отмени закона, но и го утвърждава. Но не само това - нашият Господ Йешуа се явява самото въплъщение на закона. Словото става плът. Това е законът, който е утвърден на небето, така казва Давид. А Яков казва: "Това е царски закон и ако го изпълнявате, добре правите". И този закон, това слово става плът в личността на Йешуа. И изведнъж той е разпнат на Голготския кръст и отменя този закон.
Но той не може да го отмени. Той може само да утвърди този закон. Защото той се явява въплъщение на закона. Тези думи са написани от неграмотни хора, преписвачи или преводачи. Законът е царски, утвърден е на небето, чието въплъщение е самият Йешуа. Той не може да го отмени или премахне. Освен това ще дойде Денят на Страшния съд, последният ден, когато Бог ще съди всеки човек посредством нашия Господ Йешуа. Какво ще каже Бог в Деня на Страшния съд? "Махнете се от Мен, които вършите беззаконие". Това са тези хора, които нарушават закона на Светото писание, царския закон, закона на Десетте заповеди. "Махнете се от Мен, които вършите беззаконие". Може ли Христос, разпнат на кръста, да отмени този закон?
Това са преписи или преводи, направени от неграмотни хора, които не знаят нищо за тази генерална червена линия на боговдъхновеното Свето писание. И те се опитват не просто да разделят Светото писание на две части, на два закона, на две книги, но и се опитват да освободят съвестта на човека от отговорност пред закона. Все едно вече не е нужно да се изпълнява Божият закон според Светото писание. Това обаче е престъпление.
Сега прочетете Послание на св. ап. Павла до Римляни 8:3: "Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта...". И така, представeте си следното - законът, отслабен от плътта, е безсилен. Божият закон, утвърден на небето, е безсилен. Апостол Яков казва: "Това е царски закон". И този закон е безсилен. Нашият Господ Йешуа, който става въплъщение на закона, също е безсилен. Но какви са тези думи, откъде въобще са се появили в Светото писание? Божият закон е станал безсилен. Откога Божият закон е станал безсилен? Плътта го е отслабила и той е станал безсилен. Но що за израз е това, това е абсолютно неграмотно, така въобще не трябва да се изразява човек! Това което Бог казва во веки веков, чак до Деня на Страшния съд, когато ще седне на белия престол, това е закон - закон, който ще свидетелства срещу всички, творящи беззаконие. И изведнъж този закон става безсилен. Човешката плът го отслабва. Какъв е този бездарен превод? Какви са тези бездарни думи? Те нямат място в Светото писание. Това или са грешки на преводачите, или съвсем съзнателно е бил изкривен смисълът на думите, за да бъде опровергана Божията светиня, наречена Божий закон.
Плътта ни е слаба заради нейната греховност. Тя е неспособна да изпълни Божия закон, вечния царски закон. Плътта ни е слаба, безсилна, греховна. Тя не може да изпълни изискванията на Бог. Заради това ни се явява Йешуа, Спасителят, който ни дава силата да изпълним този закон. Долавяте ли разликата? Бог ви дава мъдростта да разберете, че законът - това е светиня, дадена от Бога, и по този закон ще бъдат съдени всички онези, които творят беззаконие, в Деня на Страшния съд. Невъзможно е нашите грехове да отслабят Божията истина.
Следващото противоречие или грешка е в Откровение на св. ап. Иоана Богослова 1:10, където е написано "неделен ден". Ако разгледаме всички преводи, които съществуват, навсякъде е написано "господен ден". Дали има някаква разлика между "неделен ден" и "господен ден"? Езичниците най-вероятно ще заявят, че няма никаква разлика. Тук обаче се крие съзнателна промяна на Божията проекция на поклонението пред Господ. Неделният ден е денят в седмицата, в който езичниците се кланят на идолите си - Зевс и всякакви други гръцки богове. През IV-ти век се появила нуждата да се съединят две религии и бил определен един "господен ден", за да се чувстват и езичници, и християни добре, да се чувстват комфортно един с друг, да не си пречат.
Но ако се подчиняваме на правилата на херменевтиката и се върнем на Танах, ще видим, че "господният ден" е Шабат, тоест събота.
В Светото писание има боговдъхновена генерална линия, в която няма разделение между народите, между писанията. Линия, в която няма грешки. В тази генерална линия няма никакви несъответствия, всичко върви последователно и всеки следващ пророк или апостол се позовава на предишния. Няма никакви противоречия. Това е боговдъхновеното писание. Всяка грешка и всяко противоречие, които не съответстват на тази генерална линия, следва да бъдат наречени или допълнения, или грешки, или неточности при преводите. Господ в своята святост не може да противоречи сам на себе си.
В днешно време е много важно да знаем всичко това, тъй като съществуват страшно много най-различни ереси, лъжеучения, деноминации.
Цялата християнска вавилонска система е построена именно въз основа на тези грешки, неточности и противоречия, и най-вече на разделението между заветите.
Всички проблеми с неточностите и преводите на Светото писание идват отчетвърти век.
И така, изброявайки всички споменати сгрешени текстове можем да направим и съответния извод, че съществува една боговдъхновена генерална линия на Светото писание. В нея няма разриви, няма и противоречия. На второ място, не трябва да забравяме, че този установен веднъж завинаги закон ще свидетелства и обвинява целия свят пред Божия съд на великия бял престол. Трябва да помним, че цялото християнство, което днес се намира в една огромна мръсна река, всяко едно лъжеучение, секта, деноминация, идолопоклонничество - всички те трябва да бъдат сравнени с тази боговдъхновена генерална линия. Те трябва да се завърнат от своя Вавилон към тази боговдъхновена линия. В противен случай всички ние ще останем в състояние на вавилонско идолопоклонничество.
И както в книгата Откровение на св. ап. Иоана Богослова 18:4 е казано: "...излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й, и да се не заразите от язвите й".
Също така четем Книга на пророк Захария 2:7: "Спасявай се, Сионе, който живееш у дъщерята Вавилонова".
Всичко това означава, че хората, които видят тази единна генерална линия на боговдъхновеното Свето писание, трябва всички до един да излязат от Вавилон и да се присъединят към това разбиране на писанието, разбиране на закона. "Спасявай се, Сионе". Тук става въпрос за Божия народ, който все още се намира във Вавилон. Къде се намираш? У дъщерята Вавилонова, където има толкова много лъжеучения, секти, идолопоклонничество. Спасявай се, напусни!
11 цитата от Библията, които ще променят живота ти!
Четете още: Библейски истини, които напълно противоречат на вашия религиозен живот
